Излизат 1700 страници пиеси на Томас Бернхард

Въпреки че Томас Бернхард е един от най-интересните съвременни австрийски автори, до преди десет години у нас той е превеждан по-скоро инцидентно – има един сборник „Диханието“, които излиза през 1983 г. от „Народна култура“, и тук-там се превеждани негови разкази или други кратки текстове.

 

Действително в последно време издателите и преводачите Александър Андреев, Владко Мурдаров и Владимир Теохаров сякаш се опитаха да наваксат пропуснатото.

 

Няколко поредни години издателство „Атлантис-Кл“ и преводачите Алекдсандър Андреев и Владко Мурдаров работят по въпроса – първо се появиха „Племенникът на Витганщайн“, „Крушенецът“, „Изличаване“ и „Моите награди“, а преди това сборникът „Театралът“ с четири пиеси – „Празник за Борис“, „Президентът“, „Имануел Кант“ и „Театралът“ на издателство „Пигмалион“ в превод на Владко Мурдаров.

 

През 2004 г. издателство „Критика и хуманизъм“ и преводачът Владимир Теохаров представиха „Старите майстори“, а сега финален шрих нанася издателство „Рива“ и Владко Мурдаров.

 

Почти едновременно излизат три тома „Събрани пиеси“ в общ обем от над 1700 страници, а някои от тези пиеси представят един съвсем различен Бернхард.

 

Иначе животът на самия Томас Бернхард е достоен за роман – роден е като извънбрачно дете, дядо му по майчина линия – писателят Йоханес Фроймбихлер, го въвежда в музиката, която остава трайна следа в живота му. По-късно Бернхард следва драматургия и актьорско майсторство, работи като репортер, живее в Югославия и Сицилия, една година е библиотекар в Лондон, пътува из Полша, а от 1965 г. до края на живота си остава в малко австрийско село.

 

Бернхард е автор на стихотворения, драми и блестяща белетристика. Престава да пише лирика в началото на 60-те години. Голям успех имат романите му „Племенникът на Витгенщайн“ и „Крушенецът“. В завещанието си забранява пиесите му да бъдат поставяни в Австрия, но наследниците му отменят това.

 

Носител е на куп престижни награди, между които наградите „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен, Австрийската държавна награда за литература през 1968 г., престижната награда „Георг Бюхнер“ през 1970 г. и др. Даже пише книга „Моите награди“, в която с намигане говори за литературната слава и суета.

 

В първия том са събрани пиеси, писани в периода от 1970 до 1979 година. Тук са включени „Празник за Борис“, „Невежият и безумният“, „Ловната дружина“, „Силата на навика“, „Президентът“,“Прочутите“, „Имануел Кант“ и „Преди пенсиониране“.

 

Във втория том влизат „Oбнoвитeлят нa cвeтa“, „Haд вcички въpxoвe e тишинa“, „Дocтигнaтaтa цeл“, „Видимoтo мaми“, „Teaтpaлът“, „Pитep“, „Дeнe“, „Фoc“, „Пpocтo cлoжнo“, „Елизaбeт Втopa“ и „Плoщaдът нa гepoитe“, кoитo ca пиcaни oт 1979 дo 1988 гoдинa.

 

В трети том са включени най-ранните пиеси на Томас Бернхард, писани в периода от 1957 до 1987 г. – „Розите в пущинака“, „Глави“, „Планината“, кратките пиеси „Измислената“, „Роза“, „Пролет“, драмолетите „Мъртвец“, „Майска молитва“, „Мач“, „Оправдателна присъда“, „Сладолед“, „Обяд“ и др.

 

Томас Бернхард обаче е бил изключително продуктивен писател и през следващите години има още какво да очакваме от преводачите.

You may also like...