Пет жени в еднакви рокли

Какво става, когато на едно място се съберат повече от две жени? Работата става дебела. Назряват скандали, следват обяснения в любов, споделят се върховни тайни. Нещата стават още по-сложни, когато и петте са издокарани в еднакви рокли, но не какви да е, а в бонбонени цветове и с куп фусти изпод тях. Точно така, говорим ти за шаферки. Булката въобще не се появява, но по подразбиране тя е щастливка. За останалите пет остава рядкото удоволствие да предъвкват любовните си кризи, да се наливат с шампанско, да се надъхват една друга и от време на време да се самосъжаляват.

Пет жени в еднакви рокли на театър Сълза и смях е типично женско представление. В задната стаичка Параскева Джукелова, Койна Русева, Ева Тепавичарова, София Бобчева и Симона Халачева си признават, че вярват в секса, защото е здравословен, но не и в любовта, защото така. Броят коя с колко е спала и споделят трикове как да разпознаят кога мъжът в леглото е добър – според ръцете, раменете, дупето, обувките или врата. Едната е безнадеждна романтичка, другата – лесбийка, третата – силно религиозна, четвъртата – отказала се от любовта, петата – съвсем млада и крайно разочарована.

За момент нещата а-ха да залитнат в посока Сексът и градът, но американският сценарист Алън Бол се е спрял навреме. Пък и пиесата е писана още през 1993-та, когато драмите а ла въпросния сериал не бяха толкова популярни. Освен това Бол винаги се е целил в друго – зад гърба си има сценарии като Американски прелести, Огнената Грейс и Два метра под земята ООД; печелил е няколко пъти наградите Еми и Златен Глобус; той е открит гей и защитник на ЛГБТ правата.

Така че в спектакъла на режисьора Боил Банов акцентът е другаде – не е нито в розовите фусти или в осъзнаването, че сексът е здравословен, а в нуждата на хората да говорят и да търсят точния човек. Всичко това е поднесено леко. Така както едната от героините обявява в прав текст, че „Мъжете прецакват всичко – и икономиката, и екологията, и любовта.“ Факт, на който господата в залата реагират с бурен смях и гръмки ръкопляскания.

На финала се появява и един мъж – не този, по когото те въздишат цяла нощ, но героят на Чочо Попйорданов поне им помага да си стъпят на краката и ги светва, че мъжете също си ги мислят тия работи. Но използват други думи.

You may also like...