Суматоха – Куркински чете Радичков

Няма начин да не знаеш онази история за дядото, който наловил цяла кола с риба, видял умряла лисица на пътя, метнал и нея вътре, казал си – ето, вече имаме и кожухче, а когато се върнал в къщата – ни риба, ни лисица. Точно тази приказка ще чуеш в премиерния спектакъл Суматоха на Мариус Куркински в Малък градски Зад канала към има-няма десетина пъти. Разказана в разни варианти, на различни гласове, от различни герои, а понякога и по два-три пъти, както си е по оригинал.


Защо е всичко това – ами според Куркински е очевидно, че никой никого не чува, че има дефицит на споделянето, дефицит на слушането и дефицит на разбирането. Всеки се блъска напред, говори един през друг, историите се повтарят по сто пъти, но ефектът е никакъв. Защото само приказване не е достатъчно, трябва и слушане. Радичковата Суматоха идва точно навреме и води след себе си цял един свят, населен с напълно забравени герои – Шушляка и Араламби, Гоца с неговото „Мамка му и прасе!“, Глигор с прозрението, че жабата е мрачно животно, циганите конекрадци, които предлагат за продан Троянския кон – веднъж кротък като агне, друг път – див като змей.


Всичките до един са кацнали върху едно бяло листо, сякаш извън календара и пространството, макар Мариус да ги е разположил някъде през 60-те на миналия век – като почит към онова, което е било и никога вече няма да се върне. Между тях от време на време се шмугва и лисицата – с бялата рокля на Мерлин Монро, съблазнителна и опасна, с пушка на рамо, за да е суматохата още по-пълна.


Сигурно се чудиш: не й ли мина времето на тази история – кой днес ти търси прасе из поляните, на кого му пука за дивите коне на конекрадците. Обаче всеки обича приказки, а както добре знаем, в тези на Радичков времето няма значение. И още нещо, без да те навиваме – младите актьори на Зад канала играят като един отбор, а Албена Михова ще ти скрие шапката в ролята на Крокодила.

Между другото, първата постановка на Суматоха е на Методи Андонов през 1967-а в Сатиричния театър. Това е един от най-поставяните текстове на Радичков и дори към момента имаш избор – на две крачки от Малък градски същата пиеса се играе в Театър София под режисурата на Боян Иванов.

You may also like...