Автобиография или една история, разказана през хартията

Според Бранислав Нушич автобиографията на всеки човек свършва с женитбата му. Дори това да е така – излиза, че ако човек да разполага с биография от раждането си до 30-та си годишнина, пак има достатъчно материал за размисъл. Може би трябваше да кажа за смях.

Поне такъв е резултатът и от четенето на „Автобиография” на сръбския класик, пък и от гледането на едноименния спектакъл в Софийския куклен театър на режисьорката Катя Петрова с участието на Румен Гаванозов и един куп плоски кукли.

Катя Петрова си пада по експериментите – за доказателство можем да видим спектакъла „Цар Шушумига” от Константин Илиев и онези особени плоски кукли в (дело на Рин Ямамура) или шарените врабци в „Ние, врабчетата“ по Йордан
Радичков в Столичния куклен театър.

Дори да не си падаш по кукли – задължително трябва да видиш тези. Повечето са с по едно око, с тяло от тръби, главите им могат да се махат и слагат, навиват се на ролки, прибират се една в друга, приличат на излезли из под четката на Пикасо. Но дори Пикасо
рисуваше ръце и крака на моделите си, а тези тук и това си нямат. За капак – дори сцената е решена в черно-бяло.

Изобщо да се откажеш днес от цветовете и да заложиш само на няколко хартиени кукли, се иска доста смелост. Или пълно съзнаване, че един добър тест и един добър актьор могат да изпълнят цялото пространство. Но за кукления театър за възрастни май друго и не трябва.

Колкото до идеята да се прочете Бранислав Нушич и неговата „Автобиография” през идеята за хартията, това се оказва добро и смислено решение, за което трябва да поздравим художничката Станислава Кръстева. Румен Гаванозов пък умело играе с хартията – докато разказва за раждането, пъха листа в пишещата машина, докато се готви за края – облича книга вместо дреха.

Дори на фона на тези необикновени книжни кукли, не е трудно да се разпознаят ироничните истории на Нушич. Тук са родителите му, съучениците и учителя му по география, който нагледно обяснявал в клас кой около какво се върти в Слънчевата система, тук са държавните чиновници и всички онези 13 любови, (последната, разбира се, фатална, защото се оженил за нея).

Хартиени, крехки, смешни и понякога носещи много тъга. Но както Нушич казва: „Не за да оплаквам миналото, се обръщам аз назад. Напротив, обръщам се, за да се посмея с онясмях, за който с най-голямо основание именно сега може да се каже: „Който последен се смее, най-добре се смее“. Възрастните това ще го разберат най-добре.

 

„Автобиография“ се играе на 7 февруари – четвъртък от 19.00 часа в Столичен куклен театър

You may also like...