Парижката Света Богородица

Фотография: Явор Ганчев / Театър София

За два часа и половина зрителят няма време да се разсее нито за миг – във всеки един момент на сцената на театър „София“ нещо се случва, вдигат се стени, отварят се куполи, спускат се решетки, актьорите танцуват като марионетки, а гърбавият звънар Квазимодо подскача по балконите и тайните ниши на катедралата.

„Парижката Света Богородица“ е най-новият спектакъл на Лилия Абаджиева и в нейните ръце романът на Виктор Юго се превръща в мрачна готическа приказка, в която няма много място за мелодрама. Да, героите са същите, каквито ги познаваме от класическото произведение – танцьорката Есмералда, която се влюбва в неподходящия човек, архидяконът Клод Флоро, който се бори със собствените си демони, поетът Пиер Гренгоар, който търси идея, подходяща за възпяване и Квазимодо, който безпогрешно успява да разпознае злото и да се разбунтува срещу него.

Сантименталността обаче не е кодът, с който работи Лилия Абаджиева. При нея сантиментите са обрани до крайност, има място и за ирония. Такава е и сценографията на Васил Абаджиев. Той не само ни изправя пред портите на известния парижки храм, но и създава смразяващото усещането, че си в огромното празно пространство с отчетливата акустика на готическа катедрала. Без акцент върху религиозните символи, но с натрапчивото присъствие на няколко гаргойли – онези страшни каменни скулптури с гротескни изображения на фантастични същества. Точно до тях ще намира почивка и Калин Врачански – в ролята на Квазимодо, който в началото има повече допирни точки с каменните гаргойли, отколкото с хората пред вратите на храма.

Колкото до масовите сцени – те се красиви и абсурдни, събрат и високото, и ниското – и интелектуалци, и разпопени свещеници, цигани, танцьорки, поети и убийци. И в същото време биха могли да са сцени както от Париж преди два века, така и да ни запратят в някой мрачен ъндърграунд клуб от ХХI век.

Няма съмнение, че Калин Врачански прави силна роля. „За грозните животът е напразен. Хубостта обича само хубостта“, казва Квазимодо и монологът му заслужава ръкопляскане. Дълго се помни обаче и играта на Пламен Манасиев като Клод Фроло, архидякон в „Парижката Света Богородица“, който води истинската битка в себе си.

Фотография: Явор Ганчев / Театър София

В „Парижката Света Богородица“ участват още Симона Халачева като Есмералда, Юлиян Малинов като влюбения поет Пиер Гренгоар, Мартин Гяуров като красивия капитан Феб дьо Шатопер, Михаил Милчев като Клопен Труйфу, кралят на просяците и др.
„С актьорите още в началото си казахме, че това е една готическа, романтическа приказка, която като някакво естетическо дихание, като визуален и естетически образ трябва да се прояви на сцената“, обяви още в началото Лилия Абаджиева. И сама дава код за разбиране на този спектакъл, в който всеки жест е важен.

Фотография: Явор Ганчев / Театър София

You may also like...