Даниел Келман и първата му пиеса

Даниел Келман има славата на истинска литературна звезда. У нас го познаваме обаче преди всичко като романист – с книгите „Аз и Камински“, „Измерването на света“ и „Слава“, които излязоха само през последните седем-осем години. При това всяка една от тях вече беше спечелила достатъчно литературни признания и награди, за да бъдат подминати с лека ръка.

Романът „Измерването на света“ се появи на български език, след вече беше спечелил куп отличия, включително наградата „Кандид“ (2005) и наградата за литература на вестник „Ди велт“ за 2007 г. А след това отново в отличния превод на Жанина Драгостинова излезе на български и романът „Слава”, който идва с признанието, че е сред най-продаваните немскоезични книги за 2009 г.

Сега обаче можем да открием немския писател в друго амплоа – като драматург.  В това няма кой знае каква голяма изненада, защото Келман израства в театрално семейство – майка му е актриса, а баща му е театрален режисьор.

Сборникът на Black Flamingo Publishing  представя първата пиеса на Келман – „Духове в Принстън“, за която Келман получава австрийската национална театрална награда „Нестрой“ за най-добра пиеса на 2012г.

Но да оставим настрана наградите – в „Духове в Принстън“ няма да е трудно да открием познатия Келман, който умее с лекота да се заиграва с исторически и научни факти, примесени с фикция. Тук той отново успява да открива необичайни гледни точки към уж безинтересни теми като наука или етика. Самият той завършва философия и германистика във Виенския университет и ако в „Измерването на света“ даваше думата на математика Карл Фридрих Гаус и на пътешественика и изследовател Александър фон Хумболт, то сега в „Духове в Принстън“ преминава цяла кохорта изследователи – математици, физици и философи. С други думи – почти целият Виенски кръг.

Но не това е важното. Науката е само отправна точка за Даниел Келман, който изследва парадоксите на това човек да се чувства сигурен – в хората около себе си, в знанието, в самият себе си, в един свят, в който сигурни неща не съществуват, а всяко нещо – дори и научните теории, могат да бъдат оборени.

„Броя пукнатините в асфалта или уличните лампи, или мухите в стаята, разглеждам шарките на тапетите, и всичко това дава някакъв смисъл. И че мисля за тези неща, също дава някакъв смисъл. И че мисля какво означава да се мисли за това, че мисля, отново дава смисъл“, казва един от героите в пиесата, Курт Гьодел, австрийски и американски логик, математик и философ, признат за един от най-значимите логици на всички времена.

В пиесата на Келман ще срещнем големият учен като дете, като възрастен и неговото Алтер Его. Излишно е да казвам, че в пиесата на Даниел Келман времето наистина е условно и има различен ход.

„Наставникът“ е другата пиеса, включена в сборника. Тя е писана специално по поръчка на Театъра в Йозефщат, където дълго време работят родителите на Келман. Пиесата е посветена на баща му и разглежда взаимоотношенията между млад драматург и неговият ментор, които трябва да работят заедно. Съвместната работа обаче се оказва невъзможна, защото и двамата стъпват в подвижните пясъци на съмнението, когато става въпрос за призвание, талант и чест. Оказва се, че за тях няма сигурна мяра, която да отсъди  кое е талантливо и кое не, кое е честно и кое безчестно.

„Разбира се, всеки сам трябва да открие собствения си път. Ако сте добър, няма да слушате какво ви казвам. Но въпреки това ще ви дам един или друг съвет. Ако сте разумен  човек, и без това така или иначе сте кандидатствали единствено заради парите“, казва възрастният драматург Бенямин Рубин на младия си колега Мартин.

В крайна сметка не само оценяването на литературните постижения на другия, но и говоренето на един и същи език, се оказват невъзможни.

Преводът на пиесите отново е добре свършена работа на Жанина Драгостинова. Сега остава да ги видим и поставени на българска сцена.

You may also like...