Сцената като съд

2–

Дария Симеонова в ролята на обвиняемата Карън Андре Фотограф Симон Варсано

Сцената се превръща в съдебна зала, имаме дванадесет съдебни заседатели, защита, обвинение, един куп свидетели и една млада жена, чиято вина изглежда несъмнена в началото на представлението. След това вече нищо не е така сигурно, а решението дали младата жена е невинна е оставено в ръцете на съдебните заседатели, т.е. в ръцете на публиката. Защото именно от редиците на публиката излизат съдебните заседатели – всеки зрител може да участва в томболата и има шанса да изгледа представлението от „непривично близко разстояние“ по думите на рeжисьора Пламен Марков.
„Нощта на 16-и януари“ е най-новото заглавие на театър „София“, а на българска сцена за първи път се поставя пиеса на американската писателка от руски произход Айн Ранд, авторка на романи като „Атлас изправи рамене“ и „Изборът“. Текстът е от ранните творби на Айн Ранд, писан е през 30- те години на ХХ век по действителен случай – при това набързо, защото Ранд е готова с пиесата едва за няколко месеца и очаква от нея да спечели пари. Представлението наистина има голям успех и се превръща в хит в Холивуд през сезон 1935-1936 г.

2a
И така – на пръв поглед имаме една криминален ребус, който изглежда лесен за разгадаване, защото преди всичко Айн Ранд е убедена, че реалността си е реалност –фактите са факти, независимо от това какви са чувствата или желанията на отделния човек.
Така пред нюйоркския съд се изправя младата Карън Андре (Дария Симеонова), която трябва да отговаря за убийството на бившия си работодател и любовник Бьорн Фокнър. Имаме обвинител (в лицето на Лилия Маравиля), защита (Силвия Петкова), протоколчик (Мила Банчева) и съдия (Николай Антонов), но се появяват и вдовицата на убития (Симона Халачева), влиятелният тъст (Ивайло Герасков) и дори икономката (Петя Силянова). Така постепенно всички добре пазени мръсни тайни започват да изплуват.

2b
Пиесата на Айн Ранд обаче не дълбае само в една посока – „Нощта на 16-и януари“ е преди всичко критика както към обществото, така и към отделния човек, защото малко от хората живеят действително свободно. Пиесата не е просто криминална история, която на всяка цена трябва да се разплете и да стане ясно кой е убиецът и кой жертвата. По-важни са мотивите на героите, онези моменти, в който човек взима решението да бъде честен или не, както и вътрешната сила, която движи всеки един от тези хора, когато дойде техен ред да говорят или действат.
Честно е да се спомене и останалата част от екипа, защото всички са на висота – Николай Върбанов, Антон Григоров, Пламен Манасиeв, Юли Малинов, Росен Белов, Михаил Милчев, Юлиян Рачков, Лора Мутишева. „Нощта на 16-и януари“ е от онези малко на брой спектакли, в които актьорите не просто са добри, но и работят като добре смазана машина.
Сценографията е на Мира Каланова, а музиката на Калин Николов. И между другото – решението да повери присъдата в ръцете на съдебни заседатели, които се избират на случаен принцип сред публиката, е авторско. Неслучайно Айн Райн е едно от големите имена на ХХ век.

You may also like...