Сарабанда

Sarabanda1

Валентин Ганев в ролята на Юхан Фотография Павел Червенков

Да започнем с името – испанският танц сарабанда е бавен, има ритуален характер и дълго време се е изпълнял на погребения. „Сарабанда“ е заглавието на последната пиеса на Ингмар Бергман и тя е внимателно вглеждане в героите и сложните им взаимоотношения. През 2003 година именно със „Сарабанда“ големият шведски драматург и режисьор приключва кариерата си и дори посвещава на покойната си съпруга Ингрид, едноименния филм с участието на Лив Улман и Гунел Фред.

От друга страна, сега тази история стъпва за първи път на българска сцена и не е някаква изненада, че най-новото представление на Театър 199 – „Сарабанда“ на режисьора Иван Урумов, се движи в същия ритъм на старинния испански танц – бавно, на моменти прекалено протяжно и монотонно, но пък предполага вслушване не само в думите, но в паузите.

„Сарабанда“ е като покана за равносметка, защото тук внимателно са уловени процесите – как ожесточението, гневът и омразата постепенно се стопяват, за да отстъпят място на умората и прошката. Бергман изследва отново странната архитектура на разпадащите се семейните отношения, но този път тук има повече място за милост.

Sarabanda2

Фотография Павел Червенков

В ролята на стария Юхан и неговата бивша съпруга Мариан, които се опитват да намерят общ език след годините на любов и омраза, убедително влизат Валентин Ганев и Стефка Янорова. В сложната семейна конфигурация са включени още Хенрик, син на Юхан от предишния му брак (в ролята Малин Кръстев) и неговата дъщеря Карин (Елена Телбис).

И тук не става въпрос за разминаване между различните поколения – между деца и бащи, между млади и стари, колкото до разминаването им като хора с различна чувствителност и различни желания.

You may also like...