11 филма се включват в Балканския конкурс на София Филм Фест 2017

Slava (3)

Актрисата Маргита Гошева изпълнява главната женска роля в „Слава“.

11 филма от Балканите, сред които и „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, ще си оспорват тази година отличието на специалния Балкански конкурс на 21-вото издание на София Филм Фест, съобщиха организаторите.

„Слава”, който излезе по екраните в края на миналата година, е най-новият филм на създателите на „Урок” Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Подобно на „Урок“, и тук действителните събития са само повод да се разкаже една необикновена и на моменти наистина абсурдна история. В главните роли отново ще видим Маргита Гошева, но този път като ПР на Министерството на транспорта и Стефан Денолюбов в ролята на кантонера, който намира разпилени на жп релсите милиони левове и съвестно ги предава в полицията. В основата на филма е историята на честния кантонер, който преди няколко години се появи в медиите с решението си да върне откритите пари. Филмът на Кристина Грозева и Петър Вълчанов обаче бързо се оттласква от реалните събития и е преди всичко разказ за личната борба на един обикновен човек, който нито за момент не губи представа кое е добро и кое не, кое е честно и кое несправедливо. Не е изненада, че подобно на „Урок“, и „Слава“ беше отличен с награди от Локарно, Задар, от фестивала „Златна роза” във Варна и др.

Slava (5)

В „Слава“ героят на Стефан Денолюбов намира огромна сума пари и бързо се превръща в медийна звезда.

Игралният дебют на турския режисьор Илкер Савашкурт „Блокът на младоженеците” („Groom’s Block”) ще има световната си премиера в София и е единственият филм, участващ в два конкурса – Балканският и Международният за първи и втори филми. Филмът разказва за мъж, арестуван и хвърлен в затвора при осъдените за тежки сексуални престъпления – място, известно именно като „Блокът на младоженците”. Там властват други закони, надзирателите са особено изобретателни и подклаждат напрежението, а осъдените често раздават правосъдие по между си. Историята и персонажите са свидетелство за парадоксалните затворнически норми и са реално отражение на ежедневието в Турция…

Ana, mon amour (1)

„Ана, любов моя“ на Калин Петер Нетцер участва в основния конкурс в Берлин преди няколко дни.

В Балканския конкурс ще видим също и филма на румънския режисьор Калин Петер Нетцер „Ана, любов моя” („Ana, Mon Amour”), който проследява деликатната граница между лудост и нормалност във връзката между Ана и Тома.

Копродукцията на Македония, Белгия и Словения „Когато дните нямаха имена” („When the Day Had No Name”) на Теона Митевска e киноразказ за едно изгубено поколение, засегнато от социалните катаклизми на Балканите. Милан, Петър, Цветан, Аце и Владан са тийнейджъри като всички останали. Животът им тече по еднакъв начин – проблемни семейства, финансови несгоди и надежди за по-добро бъдеще. Преди Великден телата им са намерени недалеч от езеро край Скопие… Създаден по истински случай, филмът е чувствителен поглед към живота на млади хора, капсулирани в динамиката на мултиетническата държава с несигурна икономика.

Спечелилият Голямата награда за най-добър филм на кинофестивала в Монреал „Конституцията” („The Constitution”, Хърватия-Чехия-Словения-Македония) на Райко Гърлич е любовна история за четирима души, които живеят в една и съща сграда в центъра на Загреб. Всички те са много различни според социалния статус, сексуалната ориентация, политическите възгледи и религията. Това, което ги свързва, е не само мястото, но и сблъсъка с демони от миналото. „Желанието ми беше да направя филм за съвременна Хърватия, за  преобладаващата омраза и нетърпимост”, казва режисьорът Райко Гърлич.

Smradliva prikazka (3)

В „Смрадлива приказка” Мирослав Момчилович чрез историята на двамата клошари Мома и Ема ни показва как миналото може да бъде преодоляно.

Сръбско-българската копродукция „Смрадлива приказка” („A Stinking Fairytale”) на сценариста и режисьора Мирослав Момчилович разказва за любовта на двамата клошари Мома и Ема, а „Тъмносветло” („Tereddut”) е турско-френска копродукция, режисирана от Йешим Устаоглу, а разказът е съчетание между детайлите от паралелно проучване на две жени  – психиатър, която дълго живее с партньора си, и жена в консервативно и почти тиранично семейство. Филмът поставя изключително актуалния (и в глобален мащаб!) фокус върху възможностите и ограниченията, които съществуват за жените в Турция днес.

Режисьорът Дамян Козоле твърди, че „за зрителите ще е много по-лесно да почувстват „Нощен живот” („Nightlife”), отколкото да го разберат”. Филмът беше номиниран за „Кристален глобус” в конкурса на Карлови Вари и спечели наградата за режисура. „Нощен живот“  е копродукция на Словения, Македония и Босна и Херцеговина, а в основата на драматичната трилър-история стоят действителни събития. Известен адвокат е намерен в локва кръв на главен път в Любляна, целият нахапан от кучета. Физическите рани се оказват по-малка грижа от угрозата за сриване на репутацията пред обществото и шокираната съпруга е главно действащо лице в последвалия развой на събитията.

Suntan (3)

Гръцко-германската копродукция „Морски тен“ е отличена с Наградата за най-добър филм на кинофестивала в Единбург.

Като своя най-личен филм определя гръцкият режисьор  Аргирис Пападимитропулос „Морски тен” („Suntan”). Филмът е сниман на остров Антипарос, където беше пълно с купонджии. Бях 15-годишен тийнейджър, когато започнах да ходя там, и все още отказвам да се „предам”, въпреки че съм опасно близо до възрастта на главния ми герой Костис.” В началото на своите 40 години, той не е сред типичните представители за своята възраст. Няма семейство, но е в плен на собственото си тяло, принуден да гледа как то се променя безмилостно от времето.

„Ранени сърца” („Scarred Hearts”) на румънския режисьор Раду Жуде („Аферим!”) е създаден по едноименния автобиографичен роман на Макс Блехер и представлява разказ за чувствата на млад мъж, който в сянката на смъртта се бори с големите философски въпроси за смисъла на човешкия живот.

The Black Pin (5)

„С открояващ се собствен почерк и стил, Иван Маринович намира баланс между сладко-горчивата комедия и типичната драма, избягвайки от грубите карикатури и горещите емоции, храктерни за балканското кино”, пише „The Hollywood Reporter” за „Черната игла“.

„Черната игла” („The Black Pin”, Черна гора-Сърбия) на младия сценарист и режисьор Иван Маринович се развива в отдалечено село, изпълнено със суеверия и ритуали. Но в момента, в който един обикновен разговор включва Кание Уест, договори за смартфон и съмнителни сделки с чуждестранни инвеститори, старото и традицията по абсолютна неизбежност на реалността са принудени да се срещнат с модерното.

You may also like...