Неджати Джумалъ и сборника „Сушаво лято“

Summer

Наричат турския писател Неджати Джумалъ класик – той е роден през 1921 г. в Лерин, Гърция, но семейството му напуска родния му град през 1923 г. в резултат на обмена на население между Турция и Гърция след Гръцко-турската война. Фамилията се мести в Урла, градче в близост до Измир.

Джумалъ израства в Урла, учи в Измир, след което завършва юридическия факултет на Анкарския университет. Още като студент започва да пише поезия,  а по-късно – в края на 40-те, докато служи в армията, започва да пише и къси разкази. Автор е на 15 стихосбирки и 15 сборници с къси разкази и новели, както и пиеси. Но цял живот работи и като адвокат.

Новелата „Сухо лято“ е най-популярният му текст, през 1964 г. режисьорът Метин Ерксан заснема филм, който печели Златна мечка на Берлинския филмов фестивал.

Друг известен роман на Джумалъ е „Опустошени хълмове: Македония 1900“, в който той разказва историята на своето семейство, наследник на турски бейове от Джума. Романът е адаптиран сравнително свободно за телевизионен филм от режисьора Мишел Фавар през 2001 г. под заглавието „Последният господар на Балканите“.

Определят стила на Джумалъ като социален реализъм. И наистина Неджати Джумалъ  рисува един почти идиличен свят – големи семейства, труд, маслинови гори, задружна съседска общност, усещане за цялост… Но в един момент този идиличен свят постепенно се разпада.

„Сушаво лято“ е история, която се случва близо до Измир през 50-те години. Село Бадемлер и сега може да бъде открито на картата. Намира се близо до Урла, мястото където живее писателя.

Хората от Бадемлер живеят със свой ритъм – с ритъма, с който идва водата от планината. Защото водата е важна за поливането на кайсиевите, прасковените и маслиновите горички, които отглеждат. Жените и мъжете чакат да дойде време за поливане, децата си играят край басейна, където се събира водата. При сушаво време басейнът пресъхва и дори жабите умират, възрастните гледат сърдито, а децата отнасят по някой шамар зад врата, въпреки че не са направили нищо. Това е ритъмът на живот на дребните земеделци – ако има сушава година, тя е сушава за всички, ако има вода – водата стига за всички, а градините раждат хубави плодове.

Докато един ден братята Хасан и Осман не решават, че могат да направят свой басейн. Техните градини се намират в най-горната част на долината и водата извира от техния имот – съответно те имат право да поливат първи, а каквото остане – да дават на другите. Така постепенно идиличният свят е разрушен -общността настръхва от променения ред, другите стопани се опитват да спорят, влизат тайно в градините и прекършват фиданките, а братята стоят на пост и да стрелят във въздуха… В една такава нощ те убиват един от селяните, влязъл в градината им.

Ако всичко беше приключило до тук – щяхме просто да имаме една криминална история от 50-те години. Но Джумелъ сякаш разказва тази история именно заради онова, което ще се случи после. Сякаш – задружния живот на общността, очакването на водата, грижите за кайсиевите градини, са само фон на една друга история, която се случва под повърхността.

И за финал, може би трябва да кажа, че Неджати Джумалъ обича да уточнява, че взима повечето от своите истории от действителността – от  практиката си на адвокат.

„Сушаво лято“ излиза на български език в превод на Розия Самуилова и Хубавинка Филипова, а издателството е „Слънце“.

You may also like...